Картините на Художникът–сърце (Владимир Матов)

Картините на Художникът–сърце (Владимир Матов)

Картините на Художникът-сърце Владимир Матов. Естествен, натурален, много усмихнат и долавящ пулса на скритите за нас неща..Талант, с който се гордеем!

Вместо приказка

Имало едно време едно момче… т.е. имало значи една планина. В древността, на плоския челен дял на върха ѝ имало тракийска крепост. В северното подножие на планината, сгушена в шубрака на ароматните липи и правите като свещ букови дървета, се била разположила удобно една махала. Там всички били роднини, живеели задружно и весело, макар и с много трудности. Условията за оцеляване били сурови, но и по своему благодатни. Обитателите на мястото не само заедно вдигали къщите си, заедно се трудили, но и заедно празнували сватби, кръщенета, рождени дни, и вероятно поради този мир, сговор и сътрудничество я наричали „Райската махала“. Там се срещнах за първи път с героя на настоящия летопис. Даже не помня кога за първи път видях братовчед си Владимир. Името му едно такова- тържествено, а и той такъв. Висок и тънък като топола или поне така ми изглеждаше тогава. Не си спомням от кога го познавам. Израснали сме заедно- там, на село. Игри на моравата до мрак- до тогава, до когато на свода небесен се появят първите звезди. По-чисто, широко и ясно небе никъде другаде не съм виждал, само там.. Та, първият ми ясен спомен за него е как рисуваше в кухничката на приземния етаж на къщата им- върху оризова хартия, огромен вълка от „Ну погоди“. Нещо величествено и внушително, и много реалистично (така си помислих тогава аз)! От къде да знам, че това ще се превърне в негово призвание. После съм го гледал как рисува с часове- ту вглъбен и сериозен, ту весело тананикащ си някаква мелодия… Образите, които се появяваха изпод жилестите му ръце, бяха невероятно реалистични, бих казал- носеха душа. Това се виждаше от всеки, и се усещаше по някакъв  начин без думи, само със сърцето.

                                                                                                                            

 Творческа биография

Роден на 30 март в град Ловеч. Израснал и учил там – основно образование в ОУ“Васил Левски“. Продължава средното си образование в Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“. През периода 1995-1996 специализира в частна художествена академия „Жул Паскин“, град София. От 1996 до 2002г учи в Националната художествена академия, със специалност „Стенопис“. От 2000 до 2006г учи в „Akademie der Bildenden Künste“, Nürnberg Germany – специалност „Концептуално изкуство“. По време на следването си в Германия, Владимир Матов успява да нарисува (и то напълно безвъзмездно) иконостас за Православната църковна общност „Света Анна“ в град Пасау. След завършване на висшето си образование се прибира в България. Работи в различни компании- основно като графичен дизайнер, но в последните няколко години достига до идеята за реализация като художник. Рисува много картини на различна тематика, основно акварел и маслена живопис. Женен, с две дъщери. Интереси: фитнес, книги, време сред природата.

 

Блиц анкета

Какво/кое те вдъхновява да твориш?

Изкуството прави душата видима и докосва другите души. Това е сътворяване на вечност и смислен повод за вдъхновение.

 

Любим български и чуждестранен художник? Защо?

В никой художник – български и чуждестранен, не разпознавам собственото си творчество. Не се стремя и не се придържам към конкретен стил, както и не се вдъхновявам да наподобявам когото и да било. Уважавам всеки автор, който е имал смелостта да разчете душата си, без да стои в публиката.

 

Най-трудните ти моменти като творец?

Най-трудните ми моменти… Когато поръчител на проект или картина ме притиска със срокове. Тогава крайният резултат – за негово и мое съжаление, се оказва „изкуство“, което е деформирано от крайно недостатъчното време за извършването му.

 

Кога си усещал най-голямо удовлетворение?

Най-голямо удовлетворение съм имал и имам, когато съм изразил чувство, емоция, душевно движение и това се усеща и съпреживява от зрителите. Изкуството, което носи удовлетворение е докосващо като послание и провокация!

 

Как би описал усещането докато твориш?

Усещането за истински живот и битие, процеса по творческо претворяване на невидимото във видимо, пречистено през зрението на душата. Сътворяване на един нов свят, в който всеки може да заживее.

 

Творчество в картини

Картини:

„Времето на розите“, „Очакване“, „Несебърско корабче“, „Къщата с кошерите“, „Витошка“, „Мост“, „Стари къщи“, „С аромат на ягоди“, „Отвъд облаците“, др.

Икони: „Божията Майка“, „Света Анна“, „Свети Георги“, „Свети Йоан Кръстител“, „Света Богородица“, „Спасителят“, „Вседържител“, „Свети Николай“ и много други.

 

Андрей Бъжев, екип „Артра“